Качеството на услугите и продуктите в здравеопазването е от решаващо значение! Ако веригата за доставки не е добре обезопасена, това улеснява навлизането на фалшиви продукти и пречи на добрата грижа за пациентите. Все повече правителства и регулаторни органи по света признават необходимостта от борба с фалшивите лекарства, фалшивите медицински изделия, фалшивите ваксини и други фалшиви изделия, и са въвели системи за идентификация и проследяване на здравни продукти.

Регламентите по цял свят задължават производителите да използват уникален хармонизиран метод за идентификация  и маркиране с баркод на медицинските продукти (както на лекарствата, така и на медицински изделия). Болниците и здравните системи не винаги са наясно с ползите, които  „баркодовете върху продуктите“ могат да донесат в ежедневната им работата.

Така например, спазването на Европейската Директива за фалшивите лекарства (EU FMD), би могло да се разглежда като допълнителна тежест при доставката на продуктите, но всъщност сериализацията, пускането и изваждането им от експлоатация е чудесно средство за превенция, фалшиви продукти да достигнат до пациентите. През 2019 г., само няколко месеца след влизането в сила на Европейската Директива, са открити четири фалшиви опаковки на лекарство против рак /Avastin/ и благодарение на нововъведените процеси за проверка по веригата на доставка от производителя до пациента е предотвратено тяхното разпространение в мрежата.

Добре обезопасената верига за доставка на здравни продукти e от „критично значение за грижата в критични ситуации“. Сканирането на баркода върху лекарствата засилва интегритета на веригата за доставка.

В условията на COVID-19 бяха отчетени прекъсвания на  производството и доставките, което в много страни доведе до скок на фалшивите лекарства. Това налага обединяване на усилията не само по отношение на текущата ситуация, но и за вбъдеще при подготовката на веригите за доставка за разпространение на безопасни ваксини срещу COVID-19.

 

СЛУЧАЯТ ФРАНЦИЯ

Първата пандемична вълна на Covid-19 отново постави въпроса за недостига на лекарства в Европа и по-конкретно във Франция. Това включва животоподдържащи лекарства, както и аналгитици, и наркотични вещества. Такъв недостиг може да компрометира грижата за пациентите и да създаде риск за тяхното здраве. Изправени пред този голям проблем в периода от края на март до май 2020 г. вкл, Френското министерство на здравеопазването сформира кризисен екип. На Jean-Michel Descoutures, представител на IHF в GS1 Healthcare и още четирима колеги, е възложена задачата да набавят лекарства за очакваните около 14 000 пациенти в интензивните отделения. Пандемията създава международна конкуренция за ресурси и налага мобилизирането на всички възможни източници на доставка. Посолства и GS1 с нейните представителства в различните страни положиха огромни усилия, установявайки връзка на Френското министерството на здравеопазването с международни компании.

GS1 Healthcare обединява доставчици на лекарства и медицински изделия и болниците в подкрепа на внедряването на стандартите GS1, чрез своите представителства в 115 страни по целия свят. Тази мрежа с винаги актуални знания на фармацевтични компании и особено тези, които произвеждат безопасни и надеждни лекарства и разполагат с ефективни вериги на доставка, беше високо оценена и много полезна по време на кризата. Така Франция успява бързо да се свърже с проверени фармацевтични компании и да се снабди с мидазолам, пропофол или други продукти. Френската агенция по лекарствата одобри вноса на тези лекарства. Обществената поръчка и съхранението е направено от Santé Publique France, френската национална фармацевтична компания, със задачата да изпрати животоподдържащите лекарства в няколко региона на Франция.

За щастие, във Франция, дори в пика на кризата не беше достигнат очаквания брой пациенти в интензивни отделения. Днес в болнични аптеки, и особено в района на Париж, може да бъдат намерени китайски или корейски анестетици или аналгетици, които не се използват за настоящите операции, а като резерв в случай на необходимост във втора вълна на COVID-19.

 

ТУРЦИЯ, АРЖЕНТИНА…..

Днес, повече от 70 икономики налагат или допускат използването на стандартите GS1 в изпълнение на изискванията на здравния сектор. В Турция, например от 2007 година функционира Система за проследимост (İlaç Takip Sistemi, ITS). Системата обхваща всички етапи по веригата – от производството/вноса до реализацията. Стандартите GS1 се използват за идентификация и маркиране на лекарствата и участниците в системата. Друг пример е Аржентина, където от 2011 година Националната администрация по лекарствата, храните и медицинските изделия (ANMAT) обявява своята програма за проследимост на лекарствата, която е базирана на използване на стандартите GS1 за проследимост. Тези две системи за проследимост са от първите в света, които изцяло и успешно са имплементирали стандартите GS1.

За повече информация относно стандартите GS1 в здравеопазването се обръщайте към Д. Димитрова, експерт в GS1 България на тел. 02/8117 433 или 604, и имейл gs1bulgaria@gs1bg.org.

 

GS1 е организация с нестопанска цел, която разработва и поддържа най-широко използваните световни стандарти за ефективна бизнес комуникация. GS1 е най-известна с баркода, посочен от Би Би Си като едно от „50-те неща, които направи световната икономика”. Стандартите GS1 подобряват ефективността, безопасността и прозрачността по веригите за доставка в 25 сектора на индустрията. Нашият мащаб и обхват – местни организации-членки в 114 държави, 1,5 милиона потребители компании и 6 милиарда транзакции всеки ден – помагат да се гарантира, че стандартите GS1 създават общ език, който поддържа системи и процеси по целия свят. Научете повече на www.gs1bg.org